“Ако спечеля, печеля за цял народ...”
Ние, българите, имаме прекрасна земя, родила могъщи титани на словото и делото. Най- великият сред тях – според мнението на повечето ни сънародници, е Васил Левки. Още в далечната 1876 г. Христо Ботев обезсмъртява героичната му саможертва в разтърсващото стихотворение „Обесването на Васил Левски”. И до днес кънтят пророческите слова за черното бесило на робството и в душите ни продължава да виси „със страшна сила” монументалният образ на Апостола – той е там, сред безсмъртните, гледа гордо и ни призовава към свята служба в полза на отечеството и свободата.
Патриархът на българската литература Иван Вазов също изразява многократно своето благоговение пред Апостола „…Левски обладаваше по нещичко от ентусиазма на Каблешкова, от твърдостта на Бенковски и от силата на Караджата. Но той имаше и друго, което отсъстваше у тях: непобедимо търпение и постоянство...Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения...”/1884 г./ По-късно и българските историци признават единодушно, че Левски е гениалният идеолог, стратег и организатор на националната революция. Кристално чистата му личност, смелостта и себеотрицанието на делата му го превръщат в най-възвишения пример за народен водач и верен син на България.
Крилатата мисъл на Апостола: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си” от писмото му до Панайот Хитов/1867г./ обединява години наред патриотичните пориви, възторзи и упования, откърмени в лоното на БСУ „Д-р Петър Берон” – гр. Прага. По идея на г-жа Васева тази знаменателна фраза беше изписана собственоръчно от всеки един ученик, учител и служител в училището, с което беше изразено индивидуално и колективно съпричастие и преклонение пред делото и саможертвата на Левски. Впоследствие листовете ще бъдат свързани в едно книжно тяло, което ще бъде запазено в Музея на училището като знак на българската ни идентичност и самочувствие на горди следовници на Апостола.
През дните от 15 до 20 февруари 2017 г. бяха проведени и много други разнообразни инициативи за отбелязване на 144-годишнината от героичната гибел на Левски. На преден план върху междинния стъклен портал беше оформен кът с репродукции на картини за Апостола от известни български художници: „Левски основава революционен комитет” /худ. Васил Стоилов/; известния портрет на Васил Левски от художника Георги Данчов; „Клетва: Свобода или смърт”/худ. Александър Поплилов/ ; фрагмент от стенописа „Св. Николай Чудотворец” – Карлово: „Левски приема монашески сан” /худ. Дечко Тодоров/; „Залавянето на Левски в Къкрина” /худ. Никола Кожухаров/; „Левски пред съда в София” /худ. Калина Тасева/ и „Обесването на Васил Левски” /худ. Борис Ангелушев/.
В дясната централна част на фоайето беше поставено чудесно изработеното ученическо табло за Апостола. Умело бяха композирани различни художествени и исторически послания: хроника на живота и делото му; откъси от стихотворението „Левски” и от XI глава на „Немили-недраги”; фрагменти от писмата на Левски, сред които изпъкват знаменателни фрази като: „Ако е за българско...то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме...”/писмо до П. Хитов, 10 май 1871г./ и богат снимков материал: Левски като байрактар /1867/; в униформа с куртка, тип „венгерка”/Букурещ, 1868/; фотография на Апостола от 1870г.; снимка на револвера му, на косата, запазена от майка му, на заглавната страница на устава на БРЦК и още много снимки на най-близките му съдружници /Теофан Райнов, Георги Раковски, Данаил Хр. Попов, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Любен Каравелов и др./
В понеделник, 20 февруари, беше проведен заключителен „Час на Левски”, в който, по класове, бяха представени вълнуващи изпълнения на стихове и есета за Апостола.
С това учениците, учителите и служителите на БСУ „Д-р Петър Берон” – гр. Прага за пореден път изразиха преклонението си пред водача на националната революция и оповестиха началото на следващото честване – 180-годишнината от рождението на Васил Левски, най-великия син на майка България.
Патриархът на българската литература Иван Вазов също изразява многократно своето благоговение пред Апостола „…Левски обладаваше по нещичко от ентусиазма на Каблешкова, от твърдостта на Бенковски и от силата на Караджата. Но той имаше и друго, което отсъстваше у тях: непобедимо търпение и постоянство...Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения...”/1884 г./ По-късно и българските историци признават единодушно, че Левски е гениалният идеолог, стратег и организатор на националната революция. Кристално чистата му личност, смелостта и себеотрицанието на делата му го превръщат в най-възвишения пример за народен водач и верен син на България.
Крилатата мисъл на Апостола: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си” от писмото му до Панайот Хитов/1867г./ обединява години наред патриотичните пориви, възторзи и упования, откърмени в лоното на БСУ „Д-р Петър Берон” – гр. Прага. По идея на г-жа Васева тази знаменателна фраза беше изписана собственоръчно от всеки един ученик, учител и служител в училището, с което беше изразено индивидуално и колективно съпричастие и преклонение пред делото и саможертвата на Левски. Впоследствие листовете ще бъдат свързани в едно книжно тяло, което ще бъде запазено в Музея на училището като знак на българската ни идентичност и самочувствие на горди следовници на Апостола.
През дните от 15 до 20 февруари 2017 г. бяха проведени и много други разнообразни инициативи за отбелязване на 144-годишнината от героичната гибел на Левски. На преден план върху междинния стъклен портал беше оформен кът с репродукции на картини за Апостола от известни български художници: „Левски основава революционен комитет” /худ. Васил Стоилов/; известния портрет на Васил Левски от художника Георги Данчов; „Клетва: Свобода или смърт”/худ. Александър Поплилов/ ; фрагмент от стенописа „Св. Николай Чудотворец” – Карлово: „Левски приема монашески сан” /худ. Дечко Тодоров/; „Залавянето на Левски в Къкрина” /худ. Никола Кожухаров/; „Левски пред съда в София” /худ. Калина Тасева/ и „Обесването на Васил Левски” /худ. Борис Ангелушев/.
В дясната централна част на фоайето беше поставено чудесно изработеното ученическо табло за Апостола. Умело бяха композирани различни художествени и исторически послания: хроника на живота и делото му; откъси от стихотворението „Левски” и от XI глава на „Немили-недраги”; фрагменти от писмата на Левски, сред които изпъкват знаменателни фрази като: „Ако е за българско...то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме...”/писмо до П. Хитов, 10 май 1871г./ и богат снимков материал: Левски като байрактар /1867/; в униформа с куртка, тип „венгерка”/Букурещ, 1868/; фотография на Апостола от 1870г.; снимка на револвера му, на косата, запазена от майка му, на заглавната страница на устава на БРЦК и още много снимки на най-близките му съдружници /Теофан Райнов, Георги Раковски, Данаил Хр. Попов, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Любен Каравелов и др./
В понеделник, 20 февруари, беше проведен заключителен „Час на Левски”, в който, по класове, бяха представени вълнуващи изпълнения на стихове и есета за Апостола.
С това учениците, учителите и служителите на БСУ „Д-р Петър Берон” – гр. Прага за пореден път изразиха преклонението си пред водача на националната революция и оповестиха началото на следващото честване – 180-годишнината от рождението на Васил Левски, най-великия син на майка България.
