ИСТОРИЯ
Знае се, че по инициатива на родолюбиви българи, дошли като градинари в Чехословакия, се е поддържало частно българско училище, в което са се учели техните деца. Но официални документи за това училище, за съжаление, няма. Няма документи и за съществуването на държавно училище в началото на 40-те години. През октомври 1948 година Министерството на народната просвета в България взема решение за откриване на училище и изпраща в Прага за главен учител Богдана Тошкова от София, а през ноември и учителката Александрина Неделчева. Със съдействието на аташето по културните въпроси при българското посолство Крум Кюлявков те намират подходяща сграда в Дейвице, на улица "Под Кащани."
От името на сформирания учителско-родителски комитет и със съдействието на градинарското дружество, дружеството на българските студенти и Инспекцията по труда в Прага, по Националното чехословашко радио се съобщава, че се открива българско училище, което започва да функционира от 2 януари 1949 година. Първоначално са събрани 30 деца, но до края на януари тяхното число нараства на 40. Обучението се води в две слети отделения.
Официалното откриване на училището става на 14 февруари 1949 година с подобаващо тържество. На него присъстват официални гости от българска и чехословашка страна, между които и големият приятел на България, кметът на Прага Д-р Вацлав Вацек.
Събитието е филмирано, за него е съобщено по Чехословашкото радио, а на другият ден учениците са радушно приети в историческото Старопражко кметство.
Първоначално Българското училище в Прага е създадено като основно, с интернат и се нарича Българско народно основно училище "Георги Димитров".
Първата сграда се оказва недостатъчна за училище и общежитие поради нарастващият брой на учениците. Постепенно се увеличава и числеността на педагогическия персонал. Това е причината от учебната 1951/1952 г. общежитието на училището да се премести в самостоятелна сграда. Създадена е и училищна библиотека с фонд от 253 книги. От България се получават периодични издания - вестник "Учителско дело", списание "Народна просвета" и др. Занятията по физическо възпитание и спорт се провеждат във физкултурният салон на съседното чешко училище, а за здравето на учениците се грижи чешки лекар. През същата година в училището се обучават 96 ученици в 8 паралелки. Постепенно материалната база на училището се подобрява, авторитетът му расте и броят на учениците се увеличава. През 1989/1990 г. със заповед на Министъра на народната просвета училището прераства в Единно средно политехническо училище. Открива се паралелка в IX клас.
През 1991 година за българското училище в Прага настъпват тежки времена. Поради прекратяване на държавната издръжка, с Постановление на Министерския съвет на Република България, в края на юни то е закрито. Цялата българска общественост в Чехословакия е разтревожена и твърдо настоява за запазването му. И не задълго - през септември същата година, с Постановление на Министерския съвет на Република България, училището отново отваря врати. През тази учебна година са изпратени и първите зрелостници.
Трудна и упорита работа извършват учителите за възстановяване на доверието към училището и нарастване броят на учениците му. Усилията им са възнаградени и от 7 юни 1996 г. то е преобразувано в Българско средно общообразователно училище. С Протокол № 4 от 1 февруари 1996 г. на Педагогическия съвет получава името "Д-р Петър Берон". Ритуалът по преименуването му се провежда на 11 май същата година.
Пред учителският колектив възникват нови отговорности, свързани с насочване на вниманието към подобряване на материалната база, в съответствие с изискванията за модерно съвременно обучение. През 1998 година е открит компютърен кабинет, подобрени са и условията в общежитието.
На 3 март 2003 г., във връзка с 55 годишнината от създаването си, училището получава хубав и свиден подарък - нова сграда в една от най-красивите части на Прага - ул. "Рихтарска", в която се намира и до днес.
Създадено като основно училище, днес БСУ "Д-р Петър Берон" в Прага е с 12-годишен срок на обучение, с профил "Технологичен - Туризъм" в гимназиалния етап.
Историята на БСУ "Д-р Петър Берон" се обогатява с всеки изминал ден - пише се от всички - ученици, учители и родители. Неин свидетел е Летописната книга, която ще продължи да разказва и за бъдещето му.