Екскурзия до Пражкия замък – история, изкуство и вълшебство
Всяка екскурзия носи очарование, откривателство и радост. В досега с различни културно-исторически забележителности опознаваме света, епохите, хората, съвремието и себе си. Вълшебствата са около нас и вътре в нас – трябва само да ги видим заедно.
На 21.02. 2017 г. проведохме учебна екскурзия до Пражкия замък. Участваха 17 ученици от VI клас, двама преподаватели /г-жа Мария Носикова, учител по история и цивилизация, главен ръководител на групата; г-жа Светла Болчева, учител по български език и литература; класен ръководител на шестокласниците/ и директорът на БСУ „Д-р Петър Берон” – гр. Прага г-жа Таня Борисова. Повишено настроение, усмивки, весели закачки и смях съпровождаха пътуването ни до комплекса Храдчани.
Туристическата ни обиколка започна от Рова на елените, при Северната врата, откъдето се получава най-ярка представа за високите укрепления на средновековния град. Преди да влезем във Втория двор, изслушахме интересния разказ на г-жа Носикова за историята на Пражкия замък. Според книгата за рекордите на Гинес това е най-големият древен замък в света с дължина 570 м и средна ширина от 130 метра. Построен е като непревзимаема крепост – с крепостна стена, дебела около 2,5 метра и множество сгради с различни предназначения /за резиденции на кралските особи, за официални церемонии или за религиозни богослужения/. Пражкият замък се издига величествено на хълма Храдчани на повече от 1000 години. Около него се заражда красивият град Прага, като през времето са обединени Старе место, Мала страна и Нове место, създаден при Карл IV.
Началните постройки на крепостта датират от далечното минало – 80-те години на IX век. Oколо 920 г. княз Вратислав I построява църквата Св. Георги, а неговият син Вацлав започва строежа на каменна ротонда, в която полага мощите на Св. Вит. Вацлав е убит и канонизиран за светец – от това време неговият образ се установява на всички култови сгради в Бохемия. През X век Пражкият храд е разширен и неговата територия е почти изцяло съхранена до наши дни. Дълъг период на строителство започва при династията на Пржемислидите. /XII – XIII век/. Обновление на целия монументален комплекс се извършва по времето на великия Карл IV /роден в Прага през 1316, император на Свещената римска империя от 1347 г./.
С идването на династията на Хабсбургите се правят кардинални преобразования, съответстващи на кралските резиденции в другите страни. По това време се обръща особено внимание на разкошните градини около комплекса. Големият пожар през 1541 г. нанася значителни разрушения, след което се прави радикална реконструкция на замъка. Направени са допълнителни разширения и украшения на сградите. Работата по реконструкцията и обогатяването на комплекса с голямо количество художествени колекции завършва при Рудолф II, любител на науката и изкуството. Съвременното възраждане на Пражкия замък настъпва с раждането на Република Чехословакия /1918/. Томаш Масарик е първият президент, който премества тук своя кабинет. По-късно Вацлав Хавел, /1989 – 2003/, връща предишния блясък на много от забравените и недостъпни места на комплекса. Днес Пражкият замък е монументален символ на мощ, величие и слава – символ на златна Прага.
С оглед възрастовите особености на учениците бяха предвидени за посещение само три обекта. Първият от тях беше катедралата „Свети Вит” – духовен център на цялата страна, чиято история датира от ротондата на Св. Вацлав през X век. През XI век е преустроена в трикорабна базилика с две кули. По време на император Карл IV /живял през 1316 -1378; чешки крал от 1346 г./, тя е разрушена и започва строежът на внушителната готическа катедрала. /първи строител – Петер Парлерж, архитект и скулптор, баща на европейската готика/. Има две порти: Западна, отворена за туристи, и Южна, наречена Златна – през нея са минавали кралските особи, за да бъдат коронясани. Строежът на катедралата продължава повече от 6 столетия. Тържественото й освещаване е през 1929 г.
Храмът носи имената на трима светци: Свети Вит, Свети Вацлав и Свети Войтех. Още от пръв поглед бяхме поразени от изключителните му размери: 124 метра дължина, 60 метра ширина и до 39 метра височина/. Строгият интериор на катедралата се отличава с необичайна хармония. Бяхме смаяни от великолепните съвременни витражи на чешкия художник Алфонс Муха /1860 – 1939/. Г-жа Носикова обърна специално внимание на изображенията на Св. св. Кирил и Методий, изпълнени от Муха в моделния стил Арт Нуво. От 19-те параклиса най-силно впечатление ни направиха Надгробният паметник на Св. Ян Непомуцки, изсечен от два тона сребро и великолепният параклис на Св. Вацлав – той е най-големият и се отличава с изключително богатство. Тук са статуята на светеца и мощите му. Стенописите в долната част изобразяват сцени от Страстите Христови /1350 скъпоценни камъни окръжават тези фрески/. В горната част е вторият цикъл от фрески, изобразяващи сцени от живота на светеца.
Вторият културно-исторически обект, който посетихме, беше Старият кралски дворец. Историята на построяването му ни отвежда също към далечното минало. Първата кралска резиденция на това място датира още от първата половина на XII век при княз Собеслав I /от династията на Пржемислидите/. Най-ярко впечатление ни направи Владиславовата зала с внушитeлните си размери /62 м дължина, 16 м ширина и 13 метра височина/ и великолепния кръстово- нервюрен свод. Тук са се провеждали не само официални церемонии, но и конни състезания. Видяхме също Тронната зала, където кралят в обкръжението на архиепископите е провъзгласявал новите закони. Спуснахме се по стълбището на конниците и излязохме отново в Третия двор.
Последният обект на екскурзията – Златната уличка, се оказа най-атрактивен за шестокласниците. Тази живописна романтична уличка минава от запад на изток зад манастира Свети Георги и на нея са разположени малки разноцветни къщички, залепени за крепостната стена. Първоначално са били предназначени за слугите и стражите на замъка, а по-късно тук са живели майсторите златари и алхимиците на Рудолф II. Вторият етаж е превърнат в музей и там разгледахме множество рицарски доспехи, оръжия, бойниците, от които са стреляли стражите, стаята с изложението на уреди за мъчения и др. Видяхме трите кули – Бялата кула, Михулка и Далиборка и чухме историята за рицаря Далибор от г-жа Носикова. Обърнахме внимание и на къщичка № 22, където Франц Кафка е написал през 1916/17 г. някои от знаменитите си разкази.
Преизпълнени с богати впечатления, запечатахме преживяванията си в няколко общи снимки и се насочихме към сладкарницата на Храдчанска. Въодушевлението и доброто настроение продължиха и на следващия ден. В часа по история беше разисквана темата за средновековния град и света на средновековния човек, а в часа по литература обобщихме особеностите на различните видове изкуства. Припомнихме си и най-известните чешки творци. Накрая коментирахме внушенията на приказката „Омагьосаният скитник” от Карел Чапек. Казахме си, че най-хубавите очи за виждане и разбиране на света и човека са очите на изкуството и чистата обич. Техните вълшебни погледи ни докосват с красота и хармония. При нас това малко чудо се случи – на тази екскурзия. Копнеем за още много такива. Същите радост и вдъхновение пожелаваме на всички.
На 21.02. 2017 г. проведохме учебна екскурзия до Пражкия замък. Участваха 17 ученици от VI клас, двама преподаватели /г-жа Мария Носикова, учител по история и цивилизация, главен ръководител на групата; г-жа Светла Болчева, учител по български език и литература; класен ръководител на шестокласниците/ и директорът на БСУ „Д-р Петър Берон” – гр. Прага г-жа Таня Борисова. Повишено настроение, усмивки, весели закачки и смях съпровождаха пътуването ни до комплекса Храдчани.
Туристическата ни обиколка започна от Рова на елените, при Северната врата, откъдето се получава най-ярка представа за високите укрепления на средновековния град. Преди да влезем във Втория двор, изслушахме интересния разказ на г-жа Носикова за историята на Пражкия замък. Според книгата за рекордите на Гинес това е най-големият древен замък в света с дължина 570 м и средна ширина от 130 метра. Построен е като непревзимаема крепост – с крепостна стена, дебела около 2,5 метра и множество сгради с различни предназначения /за резиденции на кралските особи, за официални церемонии или за религиозни богослужения/. Пражкият замък се издига величествено на хълма Храдчани на повече от 1000 години. Около него се заражда красивият град Прага, като през времето са обединени Старе место, Мала страна и Нове место, създаден при Карл IV.
Началните постройки на крепостта датират от далечното минало – 80-те години на IX век. Oколо 920 г. княз Вратислав I построява църквата Св. Георги, а неговият син Вацлав започва строежа на каменна ротонда, в която полага мощите на Св. Вит. Вацлав е убит и канонизиран за светец – от това време неговият образ се установява на всички култови сгради в Бохемия. През X век Пражкият храд е разширен и неговата територия е почти изцяло съхранена до наши дни. Дълъг период на строителство започва при династията на Пржемислидите. /XII – XIII век/. Обновление на целия монументален комплекс се извършва по времето на великия Карл IV /роден в Прага през 1316, император на Свещената римска империя от 1347 г./.
С идването на династията на Хабсбургите се правят кардинални преобразования, съответстващи на кралските резиденции в другите страни. По това време се обръща особено внимание на разкошните градини около комплекса. Големият пожар през 1541 г. нанася значителни разрушения, след което се прави радикална реконструкция на замъка. Направени са допълнителни разширения и украшения на сградите. Работата по реконструкцията и обогатяването на комплекса с голямо количество художествени колекции завършва при Рудолф II, любител на науката и изкуството. Съвременното възраждане на Пражкия замък настъпва с раждането на Република Чехословакия /1918/. Томаш Масарик е първият президент, който премества тук своя кабинет. По-късно Вацлав Хавел, /1989 – 2003/, връща предишния блясък на много от забравените и недостъпни места на комплекса. Днес Пражкият замък е монументален символ на мощ, величие и слава – символ на златна Прага.
С оглед възрастовите особености на учениците бяха предвидени за посещение само три обекта. Първият от тях беше катедралата „Свети Вит” – духовен център на цялата страна, чиято история датира от ротондата на Св. Вацлав през X век. През XI век е преустроена в трикорабна базилика с две кули. По време на император Карл IV /живял през 1316 -1378; чешки крал от 1346 г./, тя е разрушена и започва строежът на внушителната готическа катедрала. /първи строител – Петер Парлерж, архитект и скулптор, баща на европейската готика/. Има две порти: Западна, отворена за туристи, и Южна, наречена Златна – през нея са минавали кралските особи, за да бъдат коронясани. Строежът на катедралата продължава повече от 6 столетия. Тържественото й освещаване е през 1929 г.
Храмът носи имената на трима светци: Свети Вит, Свети Вацлав и Свети Войтех. Още от пръв поглед бяхме поразени от изключителните му размери: 124 метра дължина, 60 метра ширина и до 39 метра височина/. Строгият интериор на катедралата се отличава с необичайна хармония. Бяхме смаяни от великолепните съвременни витражи на чешкия художник Алфонс Муха /1860 – 1939/. Г-жа Носикова обърна специално внимание на изображенията на Св. св. Кирил и Методий, изпълнени от Муха в моделния стил Арт Нуво. От 19-те параклиса най-силно впечатление ни направиха Надгробният паметник на Св. Ян Непомуцки, изсечен от два тона сребро и великолепният параклис на Св. Вацлав – той е най-големият и се отличава с изключително богатство. Тук са статуята на светеца и мощите му. Стенописите в долната част изобразяват сцени от Страстите Христови /1350 скъпоценни камъни окръжават тези фрески/. В горната част е вторият цикъл от фрески, изобразяващи сцени от живота на светеца.
Вторият културно-исторически обект, който посетихме, беше Старият кралски дворец. Историята на построяването му ни отвежда също към далечното минало. Първата кралска резиденция на това място датира още от първата половина на XII век при княз Собеслав I /от династията на Пржемислидите/. Най-ярко впечатление ни направи Владиславовата зала с внушитeлните си размери /62 м дължина, 16 м ширина и 13 метра височина/ и великолепния кръстово- нервюрен свод. Тук са се провеждали не само официални церемонии, но и конни състезания. Видяхме също Тронната зала, където кралят в обкръжението на архиепископите е провъзгласявал новите закони. Спуснахме се по стълбището на конниците и излязохме отново в Третия двор.
Последният обект на екскурзията – Златната уличка, се оказа най-атрактивен за шестокласниците. Тази живописна романтична уличка минава от запад на изток зад манастира Свети Георги и на нея са разположени малки разноцветни къщички, залепени за крепостната стена. Първоначално са били предназначени за слугите и стражите на замъка, а по-късно тук са живели майсторите златари и алхимиците на Рудолф II. Вторият етаж е превърнат в музей и там разгледахме множество рицарски доспехи, оръжия, бойниците, от които са стреляли стражите, стаята с изложението на уреди за мъчения и др. Видяхме трите кули – Бялата кула, Михулка и Далиборка и чухме историята за рицаря Далибор от г-жа Носикова. Обърнахме внимание и на къщичка № 22, където Франц Кафка е написал през 1916/17 г. някои от знаменитите си разкази.
Преизпълнени с богати впечатления, запечатахме преживяванията си в няколко общи снимки и се насочихме към сладкарницата на Храдчанска. Въодушевлението и доброто настроение продължиха и на следващия ден. В часа по история беше разисквана темата за средновековния град и света на средновековния човек, а в часа по литература обобщихме особеностите на различните видове изкуства. Припомнихме си и най-известните чешки творци. Накрая коментирахме внушенията на приказката „Омагьосаният скитник” от Карел Чапек. Казахме си, че най-хубавите очи за виждане и разбиране на света и човека са очите на изкуството и чистата обич. Техните вълшебни погледи ни докосват с красота и хармония. При нас това малко чудо се случи – на тази екскурзия. Копнеем за още много такива. Същите радост и вдъхновение пожелаваме на всички.
