Трети март е свещена дата в националния ни календар. На този ден преди 139 години в градчето Сан Стефано, близо до Цариград, е оповестена свободата на България в нейните изконни граници: Южна Тракия до Бяло море, цялата територия на Македония на запад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешна Сърбия. Така България се превръща в най-голямата държава на Балканите. Санстефанският мирен договор задоволява историческите претенции на българите и на другите балкански държави. В хода на Руско-турската война от 1877-78 год. се разгръща широко националноосвободително движение. В Българското опълчение участват 7500 бойци, командвани от генерал Н.Г. Столетов. Те проявяват изключителен героизъм. Наред с Опълчението българите вземат дейно участие във войната и чрез други въоръжени формации: вършат разузнавателна работа, охраняват стратегически обекти или участват пряко във военните действия. Българското население оказва помощ на руската армия, като подпомага военното разузнаване, служи в обозите, показва пътищата, снабдява войските с провизии, урежда лазарети. Така българите се оказват достойни за освобождението на своето отечество. Третата българска държава изгрява на небосклона на Европа.
По традиция БСУ ”Д-р Петър Берон” – гр. Прага чества националния празник на Република България с особено вълнение и свещен трепет. Учениците от начален етап се изявиха с изработването на карта на България, оцветена в цветовете на трибагреника ни и изписаха вътре в нея стиховете на Ангелина Жекова: 

Трети март! Преславен ден!
Празник скъп на свободата!
Нека погледи сведем
и целунем знамената.

Учениците от среден и горен курс предварително си припомниха в часа на класа най-ярките моменти от Руско-турската освободителна война през 1877-78 год. и историческото й значение.
Всеобщото училищно тържество по случай националния ни празник се състоя на 1-ви март в Актовата зала. Програмата беше подготвена и осъществена под ръководството на преподателя по история и цивилизация г-жа Носикова. Водещи бяха Мирослав от X клас и неговите по-млади „асистентки” – красивите Ивана и Светослава от VI клас. Те изпълниха изразителни стихове от съвременния поет Дамян Дамянов и някои класически стихове от патриарха на българската литература Иван Вазов. Вдъхновяващата поезия беше съпроводена с музика на любими възрожденски песни. Интерес сред публиката предизвика видеоклипът, посветен на построяването на катедралния храм „Свети Александър Невски”.
Вълнуващ поздрав за празника отправиха най-малките ни ученици: с бойка маршова стъпка, под звуците на „Вятър ечи, Балкан стене” излязоха на сцената участниците от четата на I клас. Войводата им Божидар носеше гордо голямото българско знаме, а останалите пееха и развяваха малки знаменца, изработени от грижливите ръце на учителката им г-жа Тошева. Децата изпълниха монтаж от затрогващи стихове за възхвала на бойните знамена. Прозвуча Маршът в памет на загиналите за Отечеството и те сведоха глави за отдаване на почит. Заредените с патриотичен възторг първокласници предизвикаха продължителни аплодисменти в залата.
Силни впечатления оставиха и следващите изпълнения: Радослава от II клас рецитира откъс от Ботевото стихотворение „Хайдути”, а Цветан /X клас/ изпълни с виртуозна артистичност танц към песента „Ден денувам” от филма „Мера според мера”. Водещите подчертаха, че българите са изрaзили своята признателност не само с издигането на храм-паметника „Св. Алексaндър Невски”, но и с построяването на внушителната Плевенска панорама. Следващото видео беше посветено на нея. Учениците бяха запленени както от архитектурното тяло на музея, така и от изключителните живописни платна /дело на 13 руски и български художници/, пресъздаващи моменти от българската история и мащабни сражения през Руско-турската война от 1877- 78 г.
В последната част на програмата беше показана презентацията на Реджеб Искренов /XII клас/, от която научихме как нашите сънародници по света отбелязват Националния ни празник.
Заключителните слова на водещите бяха отново вдъхновяващи стихове от Дамян Дамянов:

България, и святата, и милата,
която няма нищо общо с думите,
която бе за Дякона бесилото,
а пък за Ботев - Вола със куршумите.

...Сега това е романтично минало,
а те самите - приказка, героика.
Но всяка нощ, безименни и именни,
се връщат те в кръвта и във покоя ми.
Изпълват стаята…. и мен. И питат:
- Строшихте ли на този свят оковите?

За финал на програмата беше запята от всички песента „Я кажи ми”. Всеобщото вълнение докосна душите и изпълни сърцата ни с трепет.
Тържеството завърши с хоро, поведено отново от Цветан Лазаров /X клас/. Под музиката на народната песен „Райна Княгиня” се изви традиционният танц на единението, гордостта и славата – хорото на свободна България.