Директорът на БСУ ”Д-р Петър Берон”, гр. Прага - г-жа Борисова и педагогическият екип изказват  своите поздравления и подкрепа на Мирослав Емилов Василев  от  10 клас за доброто му представяне на Световното първенство по хокей на лед в  Нова Зеландия  и успехите му на клубно ниво.

Кой е Мирослав Василев?

Мирослав Емилов Василев е роден на 19 януари 2000 г. в гр. София.  До 6-ти клас учи в 28 СУ "Алеко Константинов" гр. София , а от 2013 год.  е ученик в БСУ "Д-р Петър Берон", гр. Прага. Започва да тренира  на 5-6- годишна възраст в хокеен клуб "Славия" в гр. София.  През 2013 год. продължава своята спортна кариера в клуб по хокей на лед "Slavoj Zbraslav"  гр. Прага, а през 2015 г.  получава покана да се състезава за клуба по хокей на лед "Mlada Boleslav" гр. Млада Болеслав, Чешка република. В момента е състезател в хокеен клуб "СК Kolin" гр. Колин, както и национален състезател по хокей на лед на Република България за младежи до 20 години и юноши до 18 години.

Защо хокей на лед, как започна всичко?

-Избрах този спорт, защото според мен това е мъжки спорт. Всичко започна, когато брат ми ходеше със съучениците си на т.нар. "свободни пързалки"  на клуб Славия и аз винаги му се молех да ме вземе  и аз да карам, но той не искаше, защото бях много малък.  Една късна вечер  ме взе с него на  пързалката близо до нашия блок. Брат ми беше притеснен за мен, че може да падна и да се ударя, но аз упорито се пързалях и то за учудване на него, много добре. Като се прибрахме, казах на родителите си, че искам да се запиша на хокей на лед, да тренирам, а майка ми беше против заради ниските температури на пързалката. Но на рождения ми ден тя ме заведе в клуба по хокей и така започна всичко.

Кога спечели първия  си медал?

-Първата година след като започнах да тренирам.

Знаеш ли броя  на медалите си?  Кой е най-важният за теб?

-За броя не мога да кажа, много са. А най-важният - предстои.

Има ли човек, на когото искаш да кажеш "Благодаря"?

-Да, на семейството си. Това са хората, които винаги са стояли зад мен и са ми давали насоки за доброто ми развитие?

Какво ти липсва най-много, когато не си в България?

-Семейството и приятелите.

От какво се лишаваш в името на хокея?

-От много неща, най-вече от семейството си, защото  сме разделени. А другите са дребни неща-излизания, приятели, забавления, като цяло нямам свободно време.

Кой е любимият ти спорт извън хокея?

-Волейбол, футбол и тенис.

Как си представяш  бъдещето? Как се виждаш например след 5 години?

-Представям си се в най-елитната лига по хокей NHL / National Hockey League/.

Важно ли е за теб образованието и как мислиш да се развиваш в тази насока?

-Образованието е  много важно за  спортиста. Една травма може да провали цялата му кариера, а образованието му дава "хляба" в живота. Всеки спортист трябва да е добре образован.

Как приемаш победите и загубите?

-Загубите ги приемам тежко, но за да побеждавам, първо трябва да се науча да губя.

Коя е победата, която ти донесе най-незабравими емоции и удовлетворение?

-За мен все още тази победа не е дошла, мисля че това ще бъде  през месец март тази година.

Кога беше първото ти участие на Световно първенство по хокей на лед?

-През изминалата 2016 год. в Мексико, с младежите до 20 год, където бях най-малкият.

Какво ти донесе това първенство?

-Световното в Мексико мина много добре. Имахме голяма възможност да сме на първо място, но за съжаление не успяхме. От 5 мача имахме 4 победи и 1 загуба. Но аз станах най-добър играч в мача.

Скоро се завърна от Световно първенство по хокей на лед за младежи до 20 год. в Нова Зеландия.  Какво би споделил за него? Кой беше най-важният мач,  изигран там?

-За Световното в Нова Зеландия мога да кажа, че имаше повече минуси, отколкото плюсове. Всичко лошо започна  след като разбрахме, че стиковете ни са останали в Дубай. После трябваше да имаме собствена съблекалня, но  не беше така. Трябваше да бъдем настанени в хотел, а спахме в общежитие. Не можахме да разгледаме забележителностите на града, не разполагахме с достатъчно време. Организацията беше много лоша. Но ние си свършихме работата, за която бяхме там. Изиграхме всички мачове.  Те бяха най-важното за нас, защото представяхме страната . Аз не играя за това, което е написано отзад /име и номер/, а за това, което е отпред и то е "България".

А сега накъде, какво следва в близко бъдеще?

-Предстоят ми преговори с различни отбори и в момента е рано да кажа как ще премине  следващият сезон, предстои ми и лятна подготовка. През месец март ме очаква Световно първенство  по хокей на лед  до 18 год.  в Тайпе; започваме подготовка с националния отбор в България и имаме големи шансове за злато.

Какво чувстваш, когато чуеш химна на България на мач?

-Чувството е невероятно. Не може да се опише с думи, трябва да се изживее.