Всяка екскурзия е излизане извън обичайното русло на ежедневието. Всяко подобно колективно преживяване носи аромата на новото, неочакваното приключение. Така повечето екскурзианти   се увличат в  любознателно  преоткриване на други светове, пътища, хора, обичаи.

       На  29. 11. 2017 г. ученици и учители от седми, осми, девети и десети клас на БСУ „Д-р Петър Берон” проведохме екскурзия  до омайния сребърен град Кутна Хора. Главен ръководител и организатор на събитието беше учителят по история г-жа Мария Носикова, а ръководители на отделните класове – Кралчева, Лазарова и Болчева. Специален гост беше директорът на училището г-жа Таня Борисова.

      Точно в 8.10 часа комфортният автобус – запълнен до последното място и оживен от  младежки закачки и смехове, потегли от училищната спирка към желаната дестинация.  С присъщата си сладкодумност,  г-жа Носикова ни запозна предварително с историята  на Кутна Хора и с обектите, които ни предстоеше да видим. Учениците научиха, че наименованието на града означава буквално „разкопана планина”, а известността му като „сребърния град” се дължи на сребърните мини, от които е добивано една трета от среброто на цяла Европа. Експлоатирани са 400 години, а днес мините са превърнати в музей. С интерес изслушахме богатата информация за създаването на града през 13. век, примесена с увлекателни легенди.

       На това място в един от районите на града – Седлец, е основан още в 1142 г.  първият цистерциански манастир в Чехия. През следващите десетилетия, благодарение на експлоатацията на сребърните мини, които се намират върху неговите земи, седлецкият манастир става най-богатият в страната. Според преданието в края на 13.век  абатът на манастира Йиддржих е изпратен от чешкия крал в свещените земи на Йерусалим и донася шепа пръст от Голгота, коята разпръсква из околностите – така земите на седлецкия манастир са обявени за Свети земи и все повече хора желаят да бъдат погребани тук. Толкова много хора намират вечен покой в местното гробище, че то вече не може да ги поеме - погребани са хилядите жертви (30 000 души)  на чумната епидемия през 14. век и на Хуситските войни през 15.век.  В края на 14.век е построена гробищна църква „Вси светии” –  костница на известни личности.

         Нашата туристическа обиколка започна от тази уникална църква – единствена в света. Нейният интериор е направен от костите на 40 000 души, първоначално подредени в шест пирамиди от седлецките монаси. По-късно, когато земите минават във владение на Шварценбергите, украшенията са изработени след специална дезинфекция от дърворезбаря Франтишек Ринт. Впечатлени бяхме от огромния полюлей, направен от всички кости на човешкото тяло, а също и от кръста, бокалите, дарохранителницата и от герба на Шварценбергите  (изработен също от човешки кости)  с враната, която избожда очите на  череп, принадлежал на турчин. Г-жа Носикова  ни представи любопитно тълкуване на  идеята, вложена в тази изключителна църква: Погледнати през рентген, живи скелети влизат тук, за да погледат мъртвите си събратя, които сякаш ни казват: „Това, което сте вие, бяхме и ние. Това , което сме ние, ще станете и вие.” Припомни ни колко кратък е човешкият живот и че трябва да се грижим не само за тялото, но да полагаме усилия и за душите си – с добри дела, за да останем в умовете и сърцата на нашите близки.

     Следващият обект, който посетихме беше импозантната катедрала „Света Варвара”. Научихме, че Света Варвара и Свети Якуб са покровители на миньорите. Интерес предизвика легендата за светицата-християнка, чиято смърт е предизвикана от „мнимата” екзекуция, устроена от баща й – мюсюлманин, и завършила с трагичната й смърт. Строителството на катедралата започва през 14. век и продължава повече от 500 години – до завършването й през 1905 г. Богатата Кутна Хора се е сравнявала с Прага и тук са работили много знаменити архитекти и скулптури, между които първият е Ян Парлерж, синът на стоителя на катедралата „Свети Вит” – Петър Парлерж. Впечатлени бяхме от красивите витражи с библейски и исторически сцени, новоготическия олтар, изобразяващ Тайната вечеря, величествения свод,  статуите, картините и внушителния орган, украсен със скулптурни фигури.

      Видяхме също и църквата „Свети Якуб” и разбрахме защо има само една камбанария (другата кула се е оказала точно над миньорската шахта и затова е спряно нейното строителство). Посещението на Влашкия двор – мястото където са се секли монетите, предизвика голямо веселие сред учениците с поверието за хвърлянето на монета над скулптурния миньор във фонтана и предсказанието, че който улучи целта, ще стане баснословно богат. Мнозина  опитаха късмета си, но завършиха само с пожеланията...Възхитихме се на статуята на Томаш Масарик, първия чехословашки президент, сведохме глави пред Чумния стълб – отбелязал паметта на 6 000 жертви, след което разходката ни завърши с вкусен обяд в оригинално местно заведение.

      Прибрахме се по домовете си усмихнати и  весели –  с бликащо добро настроение и чувства на радост и пълнота. Някои смелчаци (като Йордан и Станислав от 10. клас) се похвалиха с уникалните си находки – бяха си закупили сувенири-черепи (със страховити зъби), за да доказват Хамлетовските си прозрения за живота и смъртта пред родители и близки...

       Все още отекват в душите ни неизказаните думи на мъртвите ни събратя  от Костната църква и като нежна музика отзвучават в тихо послание: „Живейте не в минало и в необозримо бъдеще, а днес – сега! Да бъдем заедно – в споделянето на мига!”