Виенско приключение
С огромно желание и по наша инициатива решихме да отидем до Виена и да я разгледаме отблизо, не само на снимки. След дълги колебания и размисли, и с участие на г-жа Ал. Дончева, поехме към приключението . Въпреки че пътуването ни беше отменено с една седмица, ние не загубихме желанието за пътешествие и чакахме с нетърпение да дойде денят, в който ще тръгнем и ще прекараме един хубав ден във Виена. Всичко беше както очаквахме, даже и повече. Магията на града ни зареди с нови емоции и усещане за наближаващите празници. Въпреки ранното събуждане, всички кипяхме от енергия и нямахме търпение да слезем от автобуса, за да започне нашето виенско приключение.
Местата, които разгледахме, са много. Всичко, което видяхме, беше много красиво. Първата ни спирка беше беше площадът „Мария Терезия”, където се намира и Музеят на изкуствата. Разбира се, веднага си направихме снимка. Площадът беше препълнен, трудно минавахме, всеки от нас се оглеждаше за приятелите си.
След дълга разходка стигнахме и до готическата катедрала „Св. Стефан”. Тя ни направи силно впечатление. Въпреки че беше в момент на реставрация, излеждаше великолепно. Всеки от нас извади телефон, фотоапарат или с каквото разполагаше, за да запечата момента. Наблизо имаше магазини за сувенири, влязохме, за да си купим подаръци за близките или за себе си.
Върнахме се към Императорския дворец. Той беше толкова голям, че трудно можеше да се улови в един поглед или в един кадър. Там имаше много файтони, на които се возеха хората. Тогава спряхме за снимки, разбира се, за да запечатим момента.
Най-много време прекарахме в Коледния пазар. Там имаше толкова много хора, че трудно минавахме, наложи се да се държим ръка за ръка, за да не се изгубим. Докато се разхождахме, видяхме будка, където продаваха т.нар. „виенски царски картоф, който тежеше почти един килограм. Хапнахме и решихме да се върнем към забележителностите, за да ги разгледаме още веднъж.
Този път беше още по-красиво, тъй като беше почнало да се стъмва и всичките улици блеснаха. Магия! Изглеждаше точно като магия. Сякаш някой с вълшебната си пръчица го е направил. Времето напредваше и ние знаехме, че нашето виенско приключение е към края си. Набързо си направихме последни снимки и се забързахме към автобуса, с който щяхме да се върнем. Все още искахме да се разхождаме, но нямахме време. Беше толкова красиво, че никой от нас не искаше да си тръгне. Тази магия ни зареди с толкова много положителен заряд. Когато вече бяхме в автобуса, всички бяхме толкова изморени, че всеки си търсеше място и време как да подремне.
Но аз, колкото и да ви разказвам, не е същото. Когато си там, е съвсем друго – чувството и преживяването. На всеки бих препоръчала, дори и за ден, да отиде и да усети магията, която усетихме ние там.
Весели празници!
Мелиса Зия –XI клас
Местата, които разгледахме, са много. Всичко, което видяхме, беше много красиво. Първата ни спирка беше беше площадът „Мария Терезия”, където се намира и Музеят на изкуствата. Разбира се, веднага си направихме снимка. Площадът беше препълнен, трудно минавахме, всеки от нас се оглеждаше за приятелите си.
След дълга разходка стигнахме и до готическата катедрала „Св. Стефан”. Тя ни направи силно впечатление. Въпреки че беше в момент на реставрация, излеждаше великолепно. Всеки от нас извади телефон, фотоапарат или с каквото разполагаше, за да запечата момента. Наблизо имаше магазини за сувенири, влязохме, за да си купим подаръци за близките или за себе си.
Върнахме се към Императорския дворец. Той беше толкова голям, че трудно можеше да се улови в един поглед или в един кадър. Там имаше много файтони, на които се возеха хората. Тогава спряхме за снимки, разбира се, за да запечатим момента.
Най-много време прекарахме в Коледния пазар. Там имаше толкова много хора, че трудно минавахме, наложи се да се държим ръка за ръка, за да не се изгубим. Докато се разхождахме, видяхме будка, където продаваха т.нар. „виенски царски картоф, който тежеше почти един килограм. Хапнахме и решихме да се върнем към забележителностите, за да ги разгледаме още веднъж.
Този път беше още по-красиво, тъй като беше почнало да се стъмва и всичките улици блеснаха. Магия! Изглеждаше точно като магия. Сякаш някой с вълшебната си пръчица го е направил. Времето напредваше и ние знаехме, че нашето виенско приключение е към края си. Набързо си направихме последни снимки и се забързахме към автобуса, с който щяхме да се върнем. Все още искахме да се разхождаме, но нямахме време. Беше толкова красиво, че никой от нас не искаше да си тръгне. Тази магия ни зареди с толкова много положителен заряд. Когато вече бяхме в автобуса, всички бяхме толкова изморени, че всеки си търсеше място и време как да подремне.
Но аз, колкото и да ви разказвам, не е същото. Когато си там, е съвсем друго – чувството и преживяването. На всеки бих препоръчала, дори и за ден, да отиде и да усети магията, която усетихме ние там.
Весели празници!
Мелиса Зия –XI клас
